Алеко Константинов

Алеко Иваницов Константинов, познат под псевдонима Щастливеца, е български писател, адвокат, общественик и основател на организираното туристическо движение в България.

Алеко Иваницов Константинов е роден в град Свищов на 13 януари (1 януари стар стил) 1863 г. в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Учи при частните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков, в Свищовското училище (1872 – 1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874 – 1877).

Атанас Далчев

Атанас Христов Далчев е сред най-видните български поети и преводачи на XX век. Автор е на поезия с ярко философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет (1972).

Бачо Киро

Киро Петров Занев, известен като Бачо Киро, е български учител, книжовник, историк, читалищен деец и фолклорист. Обесен е като активен участник в българското националнореволюционно движение.

Роден е на 7 юли 1835 г. в село Горни Турчета, Търновско в семейството на селския говедар Петър Филев Занев. Остава без баща на 6 години. Работи, за да подпомогне прехраната на семейството. През 1847 г. майка му Цона Добрева го изпраща в Батошевския манастир да учи четмо и писмо.

Бачо Киро

Киро Петров Занев, известен като Бачо Киро, е български учител, книжовник, историк, читалищен деец и фолклорист. Обесен е като активен участник в българското националнореволюционно движение.

Роден е на 7 юли 1835 г. в село Горни Турчета, Търновско в семейството на селския говедар Петър Филев Занев. Остава без баща на 6 години. Работи, за да подпомогне прехраната на семейството. През 1847 г. майка му Цона Добрева го изпраща в Батошевския манастир да учи четмо и писмо.

След 1852 г. учителства като селски даскал в селата Коювци (дн. Коевци), Мусина, Михалци, Вишоград. През 1857 г. се завръща в с. Горни Турчета, където преподава (с прекъсване през 1871 г.) до смъртта си през 1876 г.

Братя Миладинови

Братя Миладинови са изтъкнати български възрожденци, просветители и фолклористи. Родени са в град Струга. Дълго време Димитър Миладинов е учител в много градове на Македония. Развива широка обществена и просветителска дейност. През 1861 година излиза епохалният труд на Миладинови „Български народни песни“. В него те събират, подреждат и систематизират образци на българския песенен фолклор. Обявен за „царски душманин“, Димитър Миладинов е арестуван и отведен в Цариград. Не след дълго там е затворен и неговият брат Константин, като и двамата са набедени от гръцките фанариоти. Димитър и Константин умират от тиф в цариградските тъмници през 1862 година.

Днес в Струга е издигнат модерен дом-музей на братя Миладинови, погрешно рекламиран като тяхна родна къща.

Васил Априлов

Васил Евстатиев Априлов (1789 – 1847) (по правопис от 19 в.: Василiй Евстаѳьевичъ Априловъ е български стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското възраждане.

Васил Априлов е роден на 21 юли 1789 г. в гр. Габрово. На единадесетгодишна възраст брат му, търговец, го отвежда в Москва (1800).

Впоследствие Априлов завършва гимназия в Брашов и за кратко следва медицина във Виена (1807 – 1809).

Малко по-късно Васил Априлов и брат му Никифор се преместват от Москва в Одеса, която по това време се налага като главен център на западна Новорусия.

Васил Левски

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски (на стар правопис: Василъ Лъвскій), е български национален герой. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Известен е и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско владичество. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция.

Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.

Виктор Юго

Виктòр-Марѝ Югò е френски поет, писател, драматург, романист, художник и общественик.

Считан е за един от най-известните и важни френски писатели, дали отражение, както върху литературния, така и върху политическия живот на страната. Той заема видно място в историята на френската литература през 19 век, в жанрове и сфери с изключително разнообразие. Едни от най-известните му творби са „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“. Освен литературни изяви, той има и политически речи в Камарата на лордовете, в Учредителното събрание и Законодателното събрание, по въпроси, засягащи например смъртното наказание. В творчеството му са включени и многобройни пътеписи и обширна кореспонденция.

Гео Милев

Георги Милев Касабов, известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата е убит от полицията по време на Априлските събития през 1925 г. Баща е на детската писателка Леда Милева. Днес в София има квартал, наречен на неговото име.

Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в Радне махле (дн. гр. Раднево), в семейство на учителя и журналист Мильо Касабов. По-късно баща му се премества в Стара Загора, където през 1907 г. основава книжарница и издателство.

Гоце Делчев

Георги (Гоце) Николов Делчев (изписване до 1945 година Гоце Дѣлчевъ) е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Национален герой в България и Северна Македония. Използва псевдоними като Ахил, Миндизот.

Димитър Благоев

Димитър Благоев Николов, наричан от последователите си Дядото, е български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров. Използва псевдонимите Novus, Благоев и други. Изповядва марксистки идеи, в статиите си предлага идеята за организиране на работническата класа и за придаване на политически характер на борбите ѝ. Има водеща роля за организиране на сътрудничество между балканските социалдемократически партии. Развива идеята за Балканска федеративна република.

Димитър Талев

Димитър Талев е роден на 1 септември 1898 година в град Прилеп, област Македония, тогава все още под османска власт. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 години остава без баща. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война определят безсистемното му образование; учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 година.

Димчо Дебелянов

Димчо Велев Дебелянов (роден като Динчо Дебелянов) е български поет, автор на лирични и сатирични стихотворения, публикувани в различни периодични издания.

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина, в което е последното, шесто дете. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян.

Захари Стоянов

Захарий Стоянов (Джендо Стоянов Джедев) е български революционер, политик, журналист и писател. Помощник апостол в Априлското въстание (1876) и негов пръв историограф с книгата си „Записки по българските въстания“. Председател на БТЦРК и главен организатор на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). Деец на Народнолибералната (стамболовистка) партия.

Иван Вазов

Иван Минчов Вазов е български поет, писател и драматург, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. от Народната партия.

Кирил и Методий

Св. св. Кирил и Методий са двама братя теолози, родени в Солун, Византия, през IX век, които развиват мисионерска дейност като проповедници на християнството сред различни народи.

За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени апостоли на славяните. На тях се дължи създаването на азбуката глаголица – първата азбука, която служи за писменост на езика староцърковен славянски. Азбуката кирилица, създадена на основата на тази глаголица, се използва и до днес в различни славянски езици.

Климент Аркадиевич Тимирязев

Роден е на 03.06.1843г. в Петербург.

Известен руски естествоизпитател и физиолог, съчетаващ теоретичните истини с практиката.

Човек с енциклопедичен ум, поразителна наблюдателност, невероятна работоспособност и умение за вярна оценка. По възглед той е истински непреклонен демократ.

Удивително е умението му да свежда научните открития до широката народна публика и да бъде достъпен до нея.

Произхожда от виден петербургски дворянски род. Баща му e началник на митницата в Петербург, но въпреки блестящата му кариера, синът сам се грижи за прехраната си от 15-год. възраст. Особено важна роля за възпитанието му има неговата майка-англичанка с руско поданство.

Климент Охридски

Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици.

Основните източници за живота на Климент са два средновековни документа писани на гръцки.

Кузман Шапкарев

Кузман Шапкарев е роден в град Охрид. Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си Янаки Стрезов. През 1854 заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856 – 1859), Охрид (1859 – 1860), Прилеп (1861 – 1865, 1872 – 1873), Кукуш (1865 – 1872, 1881 – 1882), Битоля (1873 – 1874).

Максим Горки

Роден е на 28 март 1868 г. в Нижни Новгород. Баща му е дърводелец и умира от холера, когато Алексей е на 4 години. Горки живее при дядо си, където става свидетел на груби човешки отношения, на скъперничество и разправии. Единственият радостен лъч в детството му внася неговата баба Акулина Ивановна. Тя му разказвала приказки и му пеела народни песни. Когато е на 6 години, дядо му започва да го учи да чете и пише, после постъпва в първоначално училище, но по това време дядо му се разорява и невръстният Алексей е принуден сам да си изкарва хляба. Работи в магазин за обувки, служи при чертожник, попада в ателие за икони, работи като статист в театър и хамалин на пристанището. Още от малък се научава да се вглежда в живота, в хората, да анализира и обобщава явленията. Поглъща жадно всяка книга, която му попадне.