Димитър Талев

Image description

Димитър Талев

След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и по философия. Следва по един семестър в Загреб и Виена през 1920 – 1921 г. После изучава и завършва славянска филология в Софийски университет през 1925 г., където слуша лекции при професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов, Боян Пенев, академик Михаил Арнаудов, Любомир Милетич и Стефан Младенов. Те искат да го привлекат като научен работник, но той решава, че неговото поприще е писателството. Издава книгата „Сълзите на мама“ – увлекателни и интересни разказчета за деца. „В тях има нещо много меко и нравствено“, споделя синът му Братислав Талев, „за отношението към дома, към майка, към Бог“. Талев споделя напълно моралните принципи на християнството. Близкият му познат, писателят Владимир Свинтила пише за него, че „на младини е марксист“, но впоследствие „пръв у нас извървя пътя от Маркс до Христа“.

През 1927 година е привлечен като коректор във вестник „Македония“, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение (на Иван Михайлов). През 1929 година поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор (1930 – 1931). През януари 1931 година Талев е делегат от Прилепското братство на ІХ Редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации.

Заради несигурността и неспокойствието през 30-те години на 20 век работата му изисква проява на голяма предпазливост. Когато убиват директора на вестник „Македония“ през 1933 година, постът се заема от Димитър Талев. Братислав Талев разказва, че баща му приел новата длъжност „като дълг“. През 1934 година са разпуснати всички партии, включително македонските дружества, поради което вестник „Македония“ също приключва издаване. След тези промени Димитър става сътрудник към вестник „Зора“; заедно с Йордан Бадев води литературния отдел между 1938 и 1944 година.

Постепенно той еволюира във възгледите си и вместо да защитава независима Македония, за каквато пледира до преврата на 19 май 1934 г., след това се бори за Македония в границите на царство България. Талев приема анексията от 19 април 1941 г. като дългоочакван щастлив завършек на македонските борби. Вярва, че родният му край завинаги остава в пределите на българската държава и затова благодари на германското оръжие. Той скърби и за без време отишлия си цар Борис и бичува индиферентната родна интелигенция, която не се вълнува от изхода на Втората световна война. Талев воюва с перото си с противниците на Райха – болшевишкия СССР и плутократите от Англия и САЩ. През 1944 г. обаче Талев разбира, че Германия губи войната, а това означава, че Македония ще бъде загубена за родната кауза. Тогава се сеща за заръката на приятеля си Мануш Стефанов – „Ти трябва да напишеш нещо за Македония!“. И решава, че настъпил е моментът за неговото Петокнижие, с което поне в литературата Македония и България ще бъдат заедно. Талев започва да печата в „Зора“ знаменитата си сага „Железният светилник“. Но идва 9 септември 1944 г. и животът му се променя.

За нас

За нас

Бързи връзки

Контакти